Тридесет години транскраниален Доплер: какво се е променило?

Проф. Р. Аслид

През настоящата 2011 година се отбелязва 30-годишнината от първото приложение на транскраниалната доплерова сонография (TДС). През лятото на 1981 г. имах щастието да бъда поканен като изследовател в Катедрата по неврохирургия в Берн от проф. Хелге Норнс – пионер в изследването на мозъчната хемодинамика чрез използване на електромагнитен флоуметър и интраоперативен доплер. Преди да приема предложението, реших да опитам да получа доплеров сигнал от интракраниалните съдове посредством 2 MHz пулсова доплерова система, намираща се в моята лаборатория (доплерият апарат бе използван за разработване на физичен модел на лявата сърдечна камера и аорта за Норвежкия институт за подводни изследвания).

След изследване на темпоралната област, където костта е най-тънка, се получи доплеров сигнал от дълбочина на инсониране 5 сm, който по време на хипервентирация значително намаля. Простото обяснение беше, че сигналът трябва да произхожда от мозъчна артерия.
С пристигането ми в Берн започнахме веднага проучването на новата техника, определяйки кои интракраниални съдове е възможно да се изследват и по какъв начин могат да се идентифицират. Бяха установени нормалните стойности и скоро след това се изследваха първите пациенти.
Мозъчният вазоспазъм е опасно усложнение на субарахноидния кръвоизлив, който може да предизвика мозъчен инфаркт или смърт. По това време той можеше да се докаже единствено с ангиография. За щастие в Берн имахе неврорадиолог, проф. Петер Хубер, който като експерт в тази област бе разработил техника за точно измерване на диаметъра на интракраниалните артерии. Беше установена ясно отрицателна корелация между степента на ангиографския спазъм и скоростта на кръвотока, измерена с ТДС. И до днес мониторирането на мозъчния вазоспазъм остава едно от най-полезните и широко разпространени приложения на тази методика.
Добри корелации между клинично проявен вазоспазъм (наличие на исхемични симптоми) и скоростните показатели в спастичния участък, оценени с ТДС, са документирани от много изследвания. Често обаче, пациенти с високи скорости (>200 сm/s) остават клинично асимптомни. След въвеждането на ТДС в ранната хирургия на мозъчните аневризми в комбинация с агресивно лечение (3Н терапия и ангиопластика), много пациенти с вазоспазъм остават напълно асимптомни и без исхемични поражения. Установи се, че методът е полезен за проследяване на скоростта в екстракраниалния сегмент на вътрешната сънна артерия при влизането й в основата на черепа. Така пациент, при който скоростта в интракраниалните артерии остава висока, и в същото време, тази на вътрешната сънна артерия спада драстично, е с риск от развитие на мозъчна исхемия.
В първите години на създаването си, ТДС се прилага и за оценка на колатералното кръвообращение при наличие на каротидна стеноза. През 1990-те се въвежда цветното транскраниално изобразяване. Повишаването на чувствителността на ТДС прави метода предпочитан за рутинно изследване в повечето медицински центрове. Предимство за оператора е, че изображението улеснява идентификацията на артерията. Въпреки това, диагнозата все още се базира на спектралния анализ на доплеровия сигнал както при конвенцианалната ТДС.
Поради своята преносимост и малки размери на сондата, конвенционалната ТДС е предпочитаният инструментален метод за мониториране по време на хирургични процедури и в реанимацията. Тя е единственият метод за мониториране на микроемболични сигнали.
С развитието на микроелектрониката напоследък се създаде възможност за конструиране на много малък транскраниален доплеров сонограф, подходящ за амбулаторно наблюдение по време на обичайните ежедневни дейности. Чрез използване на батерии е възможно 8-часово мониториране на доплеров сигнал. Това е особено важно за откриването на емболи, обикновено появяващи се в клъстери, което изисква по-дълго наблюдение за избягване на фалшиво отрицателни резлтати. Използва се лека и удобна сонда, която се закрепя към фиксиращо устройство с форма на рамка за очила с 2-измерен роботизиран контрол на сондата, което позволява сигналът да се поддържа и по време на спортни дейности. Очаква се в най-скоро време търговски прототип на тази апаратура, което ще предостави нови диагностични и мониториращи възможности.