Том 10, брой 1 - 2014/ Vol. 10, No. 1 - 2014

Н. Рамшев
Клиника по интензивна терапия, Катедра по кардиология, Военномедицинска академия – София

Настоящата статия дава съвременен поглед върху внезапния сърдечен арест и представя модерните концепции и подходи за успешен изход след кардиопулмонална ресусцитация. Фокусът е насочен към прогностичните фактори за преживяемост, както и определяне на адекватен мултидисциплинарен терапевтичен подход.

Ключови думи: кардиопулмонална ресусцитация, предиктори, преживяемост, сърдечен арест.

 

Сърдечно-съдовите заболявания са причина за около 40% от смъртните случаи в Европа във възраст под 75 години [22]. По епидемиологични данни внезапният сърдечен арест (ВСА) е отговорен за над 60% от смъртните случаи при възрастни (над 75 години) като усложнение на коронарна сърдечна болест [26, 31]. Приемат се три основни форми на сърдечно-съдови усложнения, водещи до внезапна сърдечна смърт (ВСС): остър миокарден инфаркт, исхемия без инфаркт и структурни промени (миокардна склероза или камерна дилатация като вторични промени на стар миокарден инфаркт или хронична исхемия). Над 7 милиона случаи на ВСС годишно се отчитат в световен мащаб. 300 хиляди от тях са в САЩ, а 700 хиляди са в Европа [22]. Патоанатомични данни за миокардна некроза се откриват в 19-27% от аутопсираните, а предимно стабилни плаки и хронични миокардни промени – при около 50% от случаите [7].

Зл. Стойнева
Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ “Св. Иван Рилски“, Медицински университет – София

Цел: да се оценят микроваскуларните морфологични и функционални промени при болни с вибрационна болест от локално вибровъздействие.
Материал и методи: Изследвани са 30 болни с вибрационна болест от локално вибровъздействие и 30 здрави лица. След аклиматизация към лабораторните условия на всички е направена капиляроскопия и инфрачервена термография с последваща лазерна доплерова флоуметрия. Капиляроскопия на епонихиума на пръстите на ръцете е извършена със светлинен микроскоп с 30× до 60× увеличение. Кожният кръвен ток на воларната страна на върха на пръстите е мониториран чрез лазер-доплеров флоуметър Periflux4001 като изходна стойност и по време на спускане на ръцете под нивото на сърцето за изследване на вено-артериолария микроциркулаторен отговор.
Резултати: Преобладават спастични капиляри или капилярна дилатация и заплетеност при болните с вибрационна болест от локални вибрации (p<0.001). Достоверно по-ниски са стойностите на изходната кожна перфузия и повърхностна температура на пръстите на болните спрямо контролните здрави лица. Вено-артериоларните показатели са значимо абнормни. Липса на вено-артериоларен рефлексен отговор е установен при 36.7% от болните, показателна за локална вазомоторна дисфункция вследствие постганглионарна симпатикова недостатъчнист със снижен съдов тонус или променени микроваскуларни гладкомускулни отговори. Установена е отрицателна корелация между нарастващите капилярни абнормности с намалението на кръвния ток в покой и микроваскуларните отговори при вено-артериоларния рефлексен тест.
Обсъждане: Оценката на нутриционното капилярно кожно кръвообращение чрез капиляроскопия и общия кожен кръвен ток, включващ и нутриционните, и терморегулаторните кожни съдове, чрез лазерна доплерова флоуметрия и инфрачервена термография дава пълна информация за кожната микроциркулация и вазомоторна функция. Оценката на морфологията и функцията на кожните микросъдове има съществено значение за диагнозата, прогнозата и лечението на болните с вибрационна болест от локално вибровъздействие.

Ключови думи: вибрационна болест от локални вибрации, капиляроскопия, лазерна доплерова флоуметрия, термография.

С. Андонова ¹, П. Кирилова ¹, Е. Калевска ¹, М. Петкова ¹, Цв. Цветков ¹, М. Новакова ², Т. Георгиев ²
¹ Втора клиника по неврология с ОИЛНБ,
² Център по образна диагностика, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна

Цел: Да се обсъдят терапевтичните възможности за лечение на малигнен инфаркт при остра оклузия на М1 сегмента на средна мозъчна артерия.
Контингент и методи: Представен е 35-годишен пациент с внезапно настъпила левостранна централна хемиплегия, при който е проведена интравенозна тромболиза с rt-PA.
Резултати: Поради прояви на общомозъчна симптоматика, персистиране на тежък двигателен дефицит в първите 24 часа от лечение с тромболиза и МРТ данни за обширен мозъчен оток, при пациента е проведена декомпресивна краниектомия. Постоперативно се наблюдава пълно обратно развитие на общомозъчната симптоматика и частичен регрес на огнищните неврологични прояви.
Обсъждане: Представяният клиничен случай подкрепя необходимостта от провеждане на декомпресивна краниектомия при болни с исхемичен мозъчен инсулт и обширен мозъчен оток след тромболиза. Индикациите за провеждането на тази животоспасяваща процедура са обект на дискусия.

Ключови думи: декомпресивна краниектомия, исхемичен инсулт.

С. Андонова, Е. Калевска, Цв. Димитрова, М. Петкова, В. Аргирова, Цв. Цветков, Д. Георгиева
Втора неврологична клиника с отделение за интензивно лечение, Университетска болница за активно лечение „Св. Марина“ – Варна

Цел: да се обобщи и анализира собствения петгодишен опит от прилагането на интравенозна тромболиза (ТЛ) с алтеплазе (Actilyse®) на болни с остър исхемичен мозъчен инсулт (ОИМИ).
Материал и методи: За периода от 2009–2013 г. в отделението за интензивно лечение на неврологичните заболявания (ОИЛНБ) на Втора неврологична клиника на УМБАЛ – Варна са проведени 166 (3.1%) тромболизи при болни с ОИМИ, от общо 5353 хоспитализирани пациенти с тази диагноза, определени по етиопатогенетичната класификация TOAST. Тежестта на неврологичния дефицит е оценявана по скалата NIHSS. Изследвани са лабораторни показатели, прилагана е двукратно нативна компютърна томография (КТ) на главния мозък (при хоспитализацията и на 24-тия час след ТЛ) и дуплекс-скениране на магистралните мозъчни артерии в първите 24 часа от началото на инцидента. Функционалният статус на пациентите е оценяван двукратно по модифицираната скала на Ранкин (mRS) – при дехоспитализацията и на третия месец от инцидента.
Резултати: Сред тромболизираните пациенти с ОИМИ най-висок относителен дял има тромботичният инсулт – 43.3% (72/166), следван от кардиоемболичният – 33.7% (56/166), криптогенният – 12.8% (20/166) и лакунарният – 10.8% (18/166) инсулт. Средното време от хоспитализацията до началото на ТЛ (door-to-needle time) е 75.2 min±28.3. Неврологичният дефицит при постъпването, оценяван по скалата NIHSS, варира от 7 до 21 точки, средно 13.3±6.9 точки, а при изписването стойностите му са в диапазона 1–19 точки, средно 6.12±5.1 точки. Функционален статус на преживелите ТЛ по скалата на Ранкин (0–2) е регистриран при 27.6% (37/134), а с mRS (3–5) са 73.8.% (99/134) от пациентите. На 90-я ден след инсулта болните без значим неврологичен дефицит с mRS (0–2) са 69.6% (85/122), а със значим неврологичен дефицит (mRS 3–5) – 27.9% (34/122) от преживелите инцидента. Симптоматични интрацеребрални хематоми, асоциирани с ТЛ, са наблюдавани при 11 (6,6%) болни. Починали по време на хоспитализацията са 19.7% (32/166) пациенти.
Обсъждане: Изследването показва релативно ниска честота на лечение с интравенознa ТЛ при ОИМИ и сходна честота на усложненията спрямо други международни проучвания.

Ключови думи: остър исхемичен инсулт, тромболиза.

Е. Алексиев 1, К. Гиров 2, Б. Гирова 3, А. Михова 4, Е. Титянова 5,6
¹ Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – София,
2 Клиника по съдова хирургия и ангиология,
3 Военномедицински отряд за бързо реагиране,
4 Клиника по патохистология,
5 Клиника „Функционална диагностика на нервната система“, Военномедицинска академия – София,
6 Факултет по медицина, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ­– София

Цел: да се демонстрират диагностичните възможности на мултимодалното 2D/3D/4D ултразвуково изобразяване на малигнен меланом, локализиран в лицево-челюстната област, в сравнителен аспект с клинични компютърно-томографски (КТ), интраоперативни и хистологични изследвания.
Материал и методи: Проведено е клинично, мултимодално 2D/3D/4D ултразвуково изобразяване и КТ изследване при 39-годишен мъж с туморна формация в лявата половина на лицето. Резултатите са сравнени с интраоперативните и хистологични находки.
Резултати: Туморът ангажира меките тъкани на лявата лицева половина и е с форма на пясъчен часовник. Не обхваща лицевите кости. С КT се изобразява тумор с плътна структура и слаба васкуларизация. Мултимодалното ултразвуково из­следване показва формация с хетерогенна структура, капсула, псевдокисти и слабо кръвоснабдени области. Хистологичното изследване доказва напреднал малигнен меланом. Установява се висока корелация между ултразвуковия образ и хистологичната находка преди и след операцията.
Обсъждане: Мултимодалното ултразвуково изследване е надежден неинвазивен метод за диагностика на тумори в лицево-челюстната област и дава допълнителна информация за тяхната морфология, васкуларизация и инфилтрация.

Ключови думи: лицев меланом, ултразвуково изобразяване.

Ст. Николов 1, Е. Титянова 1,2, П. Попов 1,2, С. Чернинкова 3, С. Каракънева 2, K. Генова 4
¹ Медицински Факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ – София,
2 Клиника „Функционална диагностика на нервната система“, Военномедицинска академия – София,
3 Клиника по неврология, Университетска болница „Александровска“ – София,
4 M-TEX Отделение по образна диагностика, УМБАЛСМ „Пирогов“ – София

Цел: да се демонстрират диагностичните възможности на мултимодалната 2D/3D/4D невро-офталмо-сонография при болен със слепота и синдром на Шарл Боне след хронична взривна очна травма.
Клиничен случай и методи: Изследван е мъж на 31 години, страдащ от зрителни халюцинации на фона на амавроза след преживяна взривна травма на 17-годишна възраст, последвана от множество операции и различни лечебни процедури. Проведено е паралелно изследване с мултимодална 2D/3D/4D невросонография, електроенцефалография (ЕЕГ), зрителни евокирани потенциали и магнитнорезонансна томография (МРТ) на мозъка.
Резултати: Невроофталмологичният статус установява травматични поражения на очите с дългогодишна давност и практическа слепота. Дясното око е със състояние след витректомия и корнеална левкома, а левият булб е с фтиза. Не се визуализират очните дъна. Мултимодалното ултразвуково 2D/3D/4D изобразяване установява тежка деформация на очната ябълка, отлепване на ретината и атрофия на зрителния нерв вляво. Десният булб е с нормални размери, но анехогенен поради изпълването му със силикон, което не позволява визуализиране на лещата, оптичния диск и зрителния нерв. Двете офталмични артерии и вени са с нормални сонографни показатели. Репетитивната ЕЕГ- фотостимулация и изследването на зрителните евокирани потенциали се асоциира с поява на елементарни цветни халюцинации (синдром на Шарл Боне). Посочените резултати корелират с данните от невроизобразяващото МРТ изследване, което потвърждаваа наличието на тежка деформация на очните булби, двустранна атрофия на зрителни нерви и нормален окципитален кортекс.
Обсъждане: Мултимодалното ултразвуково изследване е високо информативен неинвазивен метод за скрининг и диагноза на хронични очни увреждания след взривна травма.

Ключови думи: взривна очна травма, невросонография, синдром на Шарл Боне.

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

Ултразвуково изобразяване на хронични очни увреждания след взривна травма: описание на случай със синдром на Шарл Боне
Ст. Николов, Е. Титянова, П. Попов, С. Чернинкова, С. Каракънева, K. Генова

Клинично, интраоперативно и мултимодално ултразвуково изследване на меланом в лицево-челюстната област 
Е. Алексиев, К. Гиров, Б. Гирова, А. Михова, Е. Титянова

Интравенозна тромболиза при остър исхемичен мозъчен инсулт – пет-годишен клиничен опит 
С. Андонова, Е. Калевска, Цв. Димитрова, М. Петкова, В. Аргирова, Цв. Цветков, Д. Георгиева

Декомпресивна краниектомия при остър исхемичен инсулт – клиничен случай
С. Андонова, П. Кирилова, Е. Калевска, М. Петкова, Цв. Цветков, М. Новакова, Т. Георгиев

Микроваскуларни нарушения при вибрационна болест от локално вибровъздействие
Зл. Стойнева

НАУЧНИ ОБЗОРИ

Кардиопулмонална ресусцитация след сърдечен арест – съвременни концепции и подходи
Н. Рамшев

Your are currently browsing this site with Internet Explorer 6 (IE6).

Your current web browser must be updated to version 7 of Internet Explorer (IE7) to take advantage of all of template's capabilities.

Why should I upgrade to Internet Explorer 7? Microsoft has redesigned Internet Explorer from the ground up, with better security, new capabilities, and a whole new interface. Many changes resulted from the feedback of millions of users who tested prerelease versions of the new browser. The most compelling reason to upgrade is the improved security. The Internet of today is not the Internet of five years ago. There are dangers that simply didn't exist back in 2001, when Internet Explorer 6 was released to the world. Internet Explorer 7 makes surfing the web fundamentally safer by offering greater protection against viruses, spyware, and other online risks.

Get free downloads for Internet Explorer 7, including recommended updates as they become available. To download Internet Explorer 7 in the language of your choice, please visit the Internet Explorer 7 worldwide page.